Ах, лей се, Дунаве широк, безбродий,
прехвърляй сеюи вълни пенливи, горди —
величествен е твоят вид!
Ала защо ли си тъй развилнений
между брежищата други път засмени,
но днес по изглед жаловит?
Защо ти са водите тъй пенливи
защо са тъй размътени, дъжливи
и гневно плискат твоят бряг?
Защо изскачаш ти извън леглото?
Защо си мръщиш жалостно челото?
Защо си мрачен, Дунав драг?
Ах, ти през девет ми гори високи
течеш; през девет ми поля широки
далеч от чуждите страни —
оттам, где из цветущите брежища
сестра ти Райна с шум се още вижда
де влече кървави вълни…
Дали не си чул нейното риданье?
Дали не си видял със трепетанье
води й багрени със кръв?
И бягаш, Дунаве, през три столици
със ужас в тия мирните граници
уплашений от глед такъв?
Кажи ми, Дунаве, с твой глас бурливий
дали и занапред в този мир красивий
ще се така свирепствува.
На злоба и смъртта престрашний гений?
Надълго ли щът бъдат кърви лени
на най-изрядни същества?
Преста ли ще злочестото сираче
с вдовица клета жалостно да плаче
за свой убит бащица в бой?…
И докога въздишки с плачовете
щът се издигат даже до небето
на тез, що губят милий свой?
И майка, сълзи кат пролива
да търси свойта рожба обичлива
из кървавите трупове?
И младата, що годенику китка
кат вие, чака, чака го от битка
с разтупано… вряло… сърце.
Приима вест ужасна: той загина!…
Но думай, Дунаве, дали начина
денят, що в божий хубав мир
намясто огън и желязо адино
да се възцари всъде съгласье братско
наука, щастие и мир?
… … … … … … … … … … … … … … … …
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Дунав (Иван Вазов).
