Страдающий пътник
Автор: Иван Вазов

Ба! Не ще да падна като клас отсечен
в туй море бурливо, дето съм увлечен,
                аз не ща умра!
 
Аз напред ща бягам през вълни, през бури,
всяка пречка в път мой ще да се катури
                и не ща се спра!
 
Светските неволи, скърби нетърпими
ми живот съядат и скъсяват дни ми,
                мойте млади дни!
 
Ала аз ща тичам, та докат живея,
на съдбата люта в лице ща се смея,
                на вси и злини!
 
Що да правя друго? Нали съм създаден,
за да бъда смазан, жален, гол и гладен,
                и нещастен роб?
 
Дето да се скитам, мене ми се чува
нещо и в тъй… зловещо, като че казува:
                „Тоя свят е гроб!“
 
Но в море бряг има, оазис — в пустиня,
тъй и в нашта жизън на скръбта робиня
                зра надежда аз!
 
И тъй с таз надежда, лъжна н злощадна,
се напред ща бягам; но не ща да падна
                кат отсечен клас!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.