Non d’aucune chevalerie
je n’ai le brevet sur vélin,
je ne sais qu’aimer ma patrie…
je suis vilain et très vilain!
Bèrandger
I
Чуйте що ви казвам, драги ми деца!
Вий като играйте тъй насам-нататък,
весело крещите със гласец си сладък,
колко са червени вашите лица!
Но като търчите, то се се пазете
да не угасите някак си свещта,
че ще да останем всинца ний в нощта,
моля ви пазете свещника да свети!
II
Та недейте толко силно се бори!
Вярвам, че борбата е живот и сила,
тя е знак, че в вази светлост се явила,
но като лудейте в тез борби, игри,
може да угасне; па си представете
колко ще е грозно без виделина:
мене ми е страшно да сме в тъмнина.
Моля ви пазете свещника да свети!
III
Знайте ли тогава… гато в черни мрак
ний седяхме клети, колко си патихме?!
А пък днес изново кат се осветихме,
тоз светлик да пазим кат имот най-драг…
Свестни веч бъдете и се оставете!
С тез борби безместни губим си свесът,
та ветрища бурни щат я угасят…
Моля ви пазете свещника да свети!
IV
Лошо е, дечица, в мракът да стоим,
че тогаз излазят черните вапири,
всяк един възсядат, та с них да се тири,
вещи от които много се боим!
Па и вий самички я ми тук явете,
нали сте кат слепи, гато сте във мрак?
Виделото й сладко и в тоз вик и бяг
моля ви пазете свещника да свети!
