Ела
Автор: Иван Вазов

Дървари влачат из балкана
ела безвременно заклана.
 
Де нейни клони разцъфтени?
Де нейни стръкове зелени?
 
Елата плаче и проклина,
че тя отрано ощ загина:
 
Ах, проклет тоя, що уби ме,
от мойте сестри раздели ме.
 
Аз цъфнях млада и засмена
във моята гора зелена.
 
Дано лозата да изсъхне,
де мойта хубост ще заглъхне!
 
Дано домът да се запали,
де мене биха приковали!
 
Дано огнището изсъхне,
де мойто тяло ще загине!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.