Цар Симеон (Иван Вазов)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Цар Симеон (Иван Вазов).

Цар Симеон
Автор: Иван Вазов

Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове,
ето Симеон пристига,
воеводите зове:
 
„Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй;
много войски и народи
паднаха под ножа мой.
 
Скоро гърда Византия
ще да бъде в нашта власт,
стягайте се смело вие,
на пристъп щъ водя вас!“
 
В Цариградските палати
разтрепера се Роман,
прати дарове богати
в Симеоновия стан.
 
„Не щъ дарове, ни злато! —
гордо викна Симеон, —
мойто царство е богато,
златен е и моят трон.
 
Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па видя-щем по-подир.“
 
Мъчно, срамно на Романа;
но какво да чини той?
Веч войска му не остана,
нито сърце зарад бой.
 
И разплакан той излиза
из влахернските врата,
с чудотворческата риза
и с молитва на уста.
 
И когато той съгледа
българските редове,
гладни още за победа
и за нови боеве —
 
той падна пред Симеона,
унизено проси мир…
„Остави ми само трона,
давам всичко в тоя мир…“
 
Шумят войски и войводи,
вей се българският стяг,
Симеон умислен ходи,
гордо гледа своя враг.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.