Марица
| Марица Автор: Иван Вазов |
- Училище
- Звезда
- Овчар
- Кон
- Жетварка
- Коледа
- Крава
- Овца
- Гора
- Поле
- Марица
- Търново
- Селянка
- Вардар
- Пловдив
- Средец
- Стара планина
- Заход и изход слънце
- Селска черкова
- Сватба
- Димитровден
- Великден
- Гроздобер
- Село
- Орач
- Отечество
- Пролет
- Лято
- Бъдни вечер
- Есен
- Молитва
- Жетва
- Зима
- Пролетен дъжд
- Ела
- Нива
- Лебед
- Птичка
- Първий сняг
- Цар Симеон
- Уловена птичка
Марице, водице,
отде се сливаш?
Къде отиваш?
Момице, сестрице,
ида от Рила,
планина мила,
оттам извирам,
потоци сбирам,
поя полени
с води студени,
разхлаждам всите
в горещините.
Карам мелници,
нося черници[1]
и все надоле
низ равно поле.
При Одрин града
приимам Арда,
другарка бясна,
и Тунджа ясна.
Във Бяло море
аз се изливам,
в широко дворье
аз си почивам.
Бележки
редактиране- ↑ Каик, враница (лодка).
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |