Погребение (1909)
- Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Погребение.
Погребение Автор: Теодор Траянов |
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Не чу ли химн следсмъртен? — Погребение
у новий храм е днес на нов мъртвец —
там хор от бледни сенки пей и стене,
понесли свит от черни дни венец.
С ненавист щастие пак диря, щастие
една минута! Вечността бих дал
за земний вир на всички твои страсти!
След туй безропотно бих заживял!
Прегръщам плачущ твоите колени,
но и насила ще те задържа!
Упойний зной на устни разжарени,
ни грях, ни истина е, ни лъжа!
И в непристъпна вис ще се изгубим,
смъртта там с блясък ще ни ослепи,
ний — две горящи нощи — ще се любим,
душа душата с лудост ще приспи!
В разискрения дим на мозък морен
погълнат ден запален притъмня,
излитат сънища из ад разтворен,
прокажени, жигосани с петна,
и вихър чер пищи над нас — вковани,
очи в очи завтренчват две съдби,
люлее се в несветно обладание
отблясъкът на кървави зъби!
Едно тело! Но пропасти делят ни —
и любовта и първородний ден,
умразата на рожбите неплътни
на първия зародиш раздвоен!
Но пак, макар над всяко погребение
и демони, и ангели да бдят,
един към друг, отвеки устремени,
ще изгорим на сетний кръстопът!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |