Още гола е гората,
но свенливо из тревата
гледа бялото кокиче;
а отгоре пойно птиче,
кацнало само-самичко,
ми подвиква: - Чичко-чичко!
Чичко-чичко!
Аз го питам: - Я кажи ми,
кой тук работи с години,
кой ора браздите прави
и лехите кой направи,
украси в полето всичко?
То ми рече: - Чичко-чичко!
Чичко-чичко!
- От певците наши мили
тая пролет само ти ли
ще ни пееш в китна бука -
няма ли да дойдат тука
и другарите ти птички?
То отвърна: - Всички, всички!
Всички, всички!
- В нашите села чудесни
ще ли пак да има песни?
Ще ли подари небето
много жетва за полето,
за отрудения чичко?
То откликна: Всичко-всичко!
Всичко-всичко!