Смърт (Теодор Траянов)
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Смърт (Теодор Траянов).
| Смърт Автор: Теодор Траянов |
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Потъва есенния ден последен,
зад приказни далечни планини,
по черните безкрайни равнини
отпадат сънища със образ бледен.
Из мрачините вятърът понесен,
замлъкне, ту подхване зимна песен.
Подемат се надгробни песнопения,
зад планини загасва жъртвен плам,
напразно погледът предсмъртен там
гадае свойте тайни нерешени.
Смъртта надниква, лист по лист се рони,
скрибуцат, глухо стенат голи клони.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |