Аз вчера посетих Борисова градина.
Над нейний пущинак лъх пролетен премина.
Бе хубав слънчов ден. Каква безмълвна радост!
В самотният й шир каква незнайна сладост!
И моя дух на миг от бойните полета
прибра се тук, пленен на Бога от привета.
И сладки трепети… Веднаж ли ази тука
вкушавах светъл мир на славейте при звука?
Веднаж ли струи пих на тайни дъхновенья
и извори търсих за нови песнопенья?
Веднаж ли Музата, мой ангел в дни тъжовни,
шептя ми в сенките словата си чаровни?
И вниквах в ромона зефирен из листата,
и дишах упоен арома на цветята!
И сладки трепети… Душа ми се разнежи
под тоз гальовен дъх на пролетни копнежи,
и песен в мен зазре… Но глас смути сърце ми:
За нега, за мечти, певецо, не е време!
Там, дето цял народ с душата е отнесен,
там — твоите крила и дух, там — твойта песен!
