„Горко на победените!“
| „Горко на победените!“ Автор: Иван Вазов |
| Януари 1916 г. |
- Българският Бог
- След Сливница…
- Тържествен час
- Затуй ли бе това?
- „Ни педя земя!“
- Там!
- Полковете
- Охридско езеро
- Христос, възкресе!
- Разговор с тях
- Крали Марко
- Нощно бдение
- Все там…
- Час велик
- В бури…
- Българската доброта
- Срещата на Шар
- Рождество
- Свети Клименте!
- Нашите дни в историята
- Песен, песен моя!
- Пробуда
- На кокичето
- Мило либе, тук земята…
- Езикът наш
- В улиците тъмни
- Аз вчера посетих Борисова градина…
- Що чула Витоша…
- „Горко на победените!“
- Часът
Vae victis!
Brennus[1]
Горко на победените! — закон жесток
от векове жестоки осветен!
Горко на победените! — възглас висок
на тържествующ меч въз меч строшен.
Към падналий бъди безжалостно суров,
към беззащитния бъди немилостив,
и полуживий враг добий го с удар нов!
Горко на победените! Вик страшен, див!
Не! Българският син на този вик е глух!
В венеца лавров свой тоз срам не ще вплете.
Велик по доброта, велик по меч и дух,
не може до мъсти, не може — и да ще!
В борбата гневен лъв, извън борбата мек
и кротък, кат дете, не си ли, роде мой,
на висша красота пример за наший век?
O, нека друг да е във зверствата герой![2]
Не! Сърби ний не сме! Далеко сме от тях,
кат херувим от бяс, като небе от ад!
Врага си бийм, кат враг, но проснат ли е в прах,
ний в него виждаме пак человек и брат!
Наследство ли е туй, нагон или завет —
великодушьето е наша слабост, мощ.
На тигър от кръвта в кръвта ни няма след
и тигру да простим готови ний сме йощ!
O, Боже, извор жив на милост и любов,
ти сам в душата ни тез чувства закова.
O, не, ний не мъстим, въпреки страшний зов,
не можем — и да щем, не можеме това!
Бележки
редактиране- ↑ Brennus е галски вожд, превзел Рим през 390 г. пр.н.е.
- ↑ Г-н Гр. В., завърнал се наскоро от Македония, ми пише следното: „Позволявам си да ви пратя една снимка от Скопие, дето се видят част от избитите българи — селски първенци, които сърбите в бягството си към Шар, бяха изоставили по шосето. Вгледайте се добре — и ще видите въжетата около вратовете. Почти всички са били вързани и така зверски мушкани с ножове, щото нямам сила да ви окачествявам страховитата гледка, която представляваха нашите мъченици. Подобни ужаси са вършени хиляди и хиляди! Снимката запазете за вас…“
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |