Часът
| Часът Автор: Иван Вазов |
| 26 януари 1916 |
- Българският Бог
- След Сливница…
- Тържествен час
- Затуй ли бе това?
- „Ни педя земя!“
- Там!
- Полковете
- Охридско езеро
- Христос, възкресе!
- Разговор с тях
- Крали Марко
- Нощно бдение
- Все там…
- Час велик
- В бури…
- Българската доброта
- Срещата на Шар
- Рождество
- Свети Клименте!
- Нашите дни в историята
- Песен, песен моя!
- Пробуда
- На кокичето
- Мило либе, тук земята…
- Езикът наш
- В улиците тъмни
- Аз вчера посетих Борисова градина…
- Що чула Витоша…
- „Горко на победените!“
- Часът
Велик е той, часът сегашен.
Царства треперят от основи,
в нощта съдби коват се нови.
Часът е страшен.
Светът e цял нащрек и буден.
Из кървите, що пак ще бликнат,
два мира нови ще изникнат,
часът е чуден.
Във летописите световни
слова велики ще се впишат,
потомства други ще задишат
в борби върховни.
Стоим пред напън безподобен.
Кой прав оста ще, кой ще легне?
Де капъната ще надтегне?
Часът е кобен.
На тоя час стои закачен
живота на народи цели,
цъфтящи или заболели
в разврата мрачен.
Въпрос пред нас стои изправен,
въпрос велик, но веч решен е —
кой спрял би божето веленье?
Часът е славен.
Аз чувам вик. Какъв тоз вик е?
Небе земя предупреждава,
че мощ при правда побеждава.
Часът велик е.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |