Все там…
Все там… Автор: Иван Вазов |
Ноември 1915 г. |
- Българският Бог
- След Сливница…
- Тържествен час
- Затуй ли бе това?
- „Ни педя земя!“
- Там!
- Полковете
- Охридско езеро
- Христос, възкресе!
- Разговор с тях
- Крали Марко
- Нощно бдение
- Все там…
- Час велик
- В бури…
- Българската доброта
- Срещата на Шар
- Рождество
- Свети Клименте!
- Нашите дни в историята
- Песен, песен моя!
- Пробуда
- На кокичето
- Мило либе, тук земята…
- Езикът наш
- В улиците тъмни
- Аз вчера посетих Борисова градина…
- Що чула Витоша…
- „Горко на победените!“
- Часът
Все там на запад, дор до Дрин
дене и в мрака на нощта,
летиме всички до един,
с душата, с мисълта.
Все там стремиме се сега,
тук дишаме, а там живейм —
в студа, в мъглите и в снега
настръхнали се рейм.
Все там отива наший ум,
на боя в адската игра,
и слушаме ту грозен шум,
ту вихрено ура!
Все там, във оня край свещен,
днес фокус, в себе мощно сбрал
мечтите на народа цял,
копнежа вдъхновен.
Все там, де подлият палач
на человешкий дух е в бяг,
де радост сменя стон и плач
пред българския стяг.
Там, дето с мощни си ръце
твори нечувани дела
юнакът с лъвското сърце,
с орловите крила;
де наший блян създал си трон,
де наший дух сградил си храм —
към оня чуден небосклон летим —
все там, все там!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |