Грамади разкървавени тела,
паднали в бран за братската свобода,
велики, чудни вършени дела
в борби ужасни с враг, стихий, природа;
при Одрин, Лозенград, Люлебургас
безчет борци прострени по полята,
а други — жертви на мор ил на мраз,
ил на Чаталджа гниющи в блатата;
в Родопите, при снежний Булаир,
при ървава Арда и Марица —
на смърт ноумолима грозен пир
от нашата до морската граница —
затуй ли тия жертви, боже мой,
се дадоха, та днес да чуйм ония,
зарад които мря народ-герой,
запъшкали под нова тирания?
Затуй ли наште храбри синове
жънаха лаври и посяха с гроби
тракийските поля и снегове,
та робите да видим и днес роби?
Да видим всичко скъпо тяхно в кал
погазено, език и род ругани,
души им изнасилвани без жал,
снагите — цели в синила и рани?
Да видим българинът да не смей
в най-българския край българин да бъде,
и името, с което се гордей,
кат срам и престъпленье да се съди!
Българио, затуй ли ти дава
тез хекатомби от юнашки сили,
затуй ли ти геройски пролива
най-пламенната кръв из свойте жили?
Затуй ли бе, затуй ли бе това?
