Бунтът

Бунтът
Автор: Иван Вазов

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Тъгите на България“

Година: 1877

Съдържание:

(В памет на погиналите за свободата)

I

Загинахте отрано, о, мили братя мои,
под ударите злобни на нашата съдба;
но вий умряхте честно, умряхте кат герои
за вяра, за свобода в неравната борба.
        Надежди, пролет, младост — вий нищо не щадихте,
принесохте се жъртва за милия си род,
с кръвта си благородна земята оросихте,
която бе росена със сълзи и със пот.
        О, дни за памет вечна! О, страшно потресенье!
Кога помисли робът, убит, отчаян, клет,
че веч часа ударя за бунт, за отмъщенье,
и страх, възторг, надежди изпълниха навред!
        Кога на бой свещен повикахте народа,
народа с кръст натварен, в вериги окован
и кат дигнахте лъва и викахте: „Свобода!“ —
сблъскахте се геройски при стария Балкан!
        Каква бе тази ярост и тоз ентусиазъм!
След туй мълчанье глухо, такъва бурен глас!
Тиранът потрепера от ужас неизказан,
като злодей дочакал предсмъртния си час!
        Смая се цял свят, чу се: „България въстава!“
Гори, поля екнаха, зафана страшен бой:
Раковски се пробуди във гроба си тогава
и лют хаджи Димитър потърси меча свой!

II

Но де са ваште неми и жалостни гробове —
там, дето днес почива измъчений ви прах,
там, де смъртта жестока тък млади ви зарови,
защото я срещнахте — и гордо, и без страх?
        Покрива ли ги мрамор, надписан с имена ви?
Окичват ли ги венци? Окичва ли ги чест?
И някой глас любезен услажда ли съня ви?
Прихожда ли там някой да рони сълзи днес?
        Но що да питам вази? Да питам тез усои,
да питам тез полета, наквасени с кръвта,
да питам планините и бурните порои
и на селата пусти да питам пепелта!
        Умряхте вие, братя, от удара кръвнишки!
Смаза ви на тирана свирепия топор;
и глад, и смърт, и рани, и венци мъченишки,
вий всичко днес приехте, освен един позор.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.