I
„Падна тиранът! Падна султана!
Свалихме веке Абдул Азиза —
и на престола Мурад възлиза:
епоха светла за нас настана!“
Тъй викат днеска кат побесняли
паши, везири, софти, журнали,
що са до вчера кокал глозгали
и на тирана песни са пяли.
И дипломати с тържество кряскат:
„Турция вече напред отива!“
Вредом празнуват и ръце пляскат.
А България кръв я облива.
II
И Мурад Пети ведно с Митхадът —
единът гламав, другий джелатин —
нови реформи, фермани вадят,
за да подпират тронът разклатен.
„Всички сте равни — Мурад казува, —
българи, турци все едно значат:
българи имат право да плачат:
искам раята днес да добрува.“
Зли подигравки!… Лъжи гнуснави!
Светли надежди пълнят Европа.
Андраши вика: „Болний оздрави!“
Дерби от радост скача и тропа.
Турско да цъфне всички залягат,
кроят реформи и конституций,
пращат черкези, башибозуци
по-скоро тамо да ги прилагат.
А България в черно чернило
богу се моли, цял свят проклина!
В пламен, в тъмница и на бесило
и под нож остър чада й гинат.
