Горко, пилци, вам!
Горко, пилци, вам! Автор: Иван Вазов |
2 декември 1876 |
- На България
- Чуйш ли гръмът при Морава?…
- Жалбите на майките
- Политика
- Към Европа
- Триумфът на турчина
- Дизраели
- На лирата ми
- Сабята на Абдул Керим паша
- Горко, пилци, вам!
- Т. Каблешкову
- Завърналий се доброволец от Сърбия
- Подъл ли е българският народ
- Боят при Гредетин
- При Морава
- Векът!
- На леди Странгфорд
- Бунтът
- Русия!
- Заточеници в Азия
- Полет
- Пролет
- Е добре, но ази гледам…
- Пастирят
- Последнята борба
(По Виктор Хюго)
Женската? Умряла.
Мъжката къде й?
Котка я хванала,
костите гризе й.
А пилците бедни
кой ще ги погледне?
Не знам.
Горко, пилци, вам!
Без овчар, без куче
стадото стои,
вълкът кръв да смуче
тамо се върти.
Кой ще да закрили
агънцата мили?
Не знам.
Горко, горко тям!
Майката убита,
обесен мъжът,
в къща мразовита
децата реват.
Кой ще се накани,
за да ги нахрани?
Не знам.
Горко, дяца, вам!
Мъртъв е юнакът,
левът е без мощ,
изново читакът
точи своя нож.
Ами кой ще стане
робите да брани?
Не знам.
Горко, братя, вам!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |