„A notre rage ainsi rien ne s’opposa.
Psara n’est pluis. Dieu vient de l’effacer.
Sur ses débris le vain qanqueur qui se repose
Rêve le sang qu’ll lui reste à verser.“
(Psara, Beranger)
С кръв гяурска утолихме
Жаждата си, ей Аллах!
Ний душмана поразихме,
И байрака си побихме
Върху неговия прах!
С името на Мохамеда
Мръсния стъпкàхме кръст!
Ей Аллах! Каква победа!
Черна кръв се вредом гледа,
Знак на страшната ни мъст!
Българи! О сган робове!
Смърт ли вий креехте нам?
Тъй ли чупите окови?
Тъй ли вдигате ножове
Срещу славния Ислям?!
Вижте, как ви зле измачка
Вас пророковият гняв!
Сичко ваше нам е плячка,
А момите ви — играчка
На добишкия ни кеф!
Ваште хубави градища
Днес са страшен пущинак,
И въз техни пепелища
Гарваните грачат! Вижте
Перущица и Батак!
Вий сте жертви поругани
И оставени на нас,
И от наште ятагани
Кой ще смей да ви отбрани?
Кой ще се смили за вас?
Ей Аллах! Каква победа!
Цапаме в гяурска кръв.
Пущинак се вредом гледа
И гяурските му чеда
Дразнят ни със нова стръв.
Скоро сичко ще се свърши!
Сичко ще да стане прах!
Ножът сичко ще довърши —
И огънят ще избърши
И последний знак от тях?
А Русия?!… От години
Враг е наш непримирим!
Нека днес сеир да чини —
В нейни братя и роднини
Как ще да я поразим!
