Завърналий се доброволец от Сърбия
| Завърналий се доброволец от Сърбия Автор: Иван Вазов |
- На България
- Чуйш ли гръмът при Морава?…
- Жалбите на майките
- Политика
- Към Европа
- Триумфът на турчина
- Дизраели
- На лирата ми
- Сабята на Абдул Керим паша
- Горко, пилци, вам!
- Т. Каблешкову
- Завърналий се доброволец от Сърбия
- Подъл ли е българският народ
- Боят при Гредетин
- При Морава
- Векът!
- На леди Странгфорд
- Бунтът
- Русия!
- Заточеници в Азия
- Полет
- Пролет
- Е добре, но ази гледам…
- Пастирят
- Последнята борба
Ах, недейте ме презира,
в бедността ми няма срам,
милост не дойдох да диря,
нито тягост да съм вам.
Не затуй оставих ази
наште красни планини!
Не затуй кракът ми гази
тия чуждите страни.
Но за бащините рани
отмъщение дирих
и с народните тирани
в Сърбия се аз борих!
Но кат мойте други братя
не паднах при Гредетин
и останах жив — да патя
срам и жалост тук един:
да се скитам по чужбина
дрипав, гол и непознат
и безславно да загина
тук от болест и от глад.
Ах, недейте ме презира!
Аз съм честен человек;
за душа ми няма мира,
за скръбта ми няма лек.
Помня аз деня, когато
изведнъж сирак остах
и на татка си снагата
кървава пред мен видях.
И котлите аз продадох,
та го в гроба закопах;
тогаз клетва богу дадох,
тогаз на бой полетях!
Но душманин още тъпче
нашта земя, наший кръст:
ох, гладът ме тъй не мъчи,
както жаждата за мъст!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |