Горски полъх
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
Дремливо нашепва уханният полъх,
повял из дълбокия лес,
аз думите слушам, с които се молех
над облачни кули нощес.
От тъмния шум на полегнали грани
нечакана тайна узнах,
тук често минавали змейове странни
и моито сънища с тях.
Дочувам, че аз съм отколе магьосан
от корен на жадна печал,
че нощем за жертва сърцето си нося
към речния бряг запустял,
че търся игрище на черните хали,
на бели змеици легло,
да питам, кога са те устни допряли
със клетва до мойто чело.
И с песен разгатвам, което не мога
да кажа на себе дори,
дълбоката радост на смъртна тревога
от вечер до ранни зори.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |