Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Романтични песни

Година: 1926


Съдържание:

В гората витае прозирно видение,
над чело — корона от нощни листа,
задгробно блещукат очи замъглени,
молитва немее на мъртви уста.

Низ граните трепват невидими жици,
аз моята първа молитва познах,
и погледът бавен на синя зорница
над мен се възпира, невинен и плах.

И всичко полека изгубва се в мрака,
над мене въздишка на ангел замря:
над нашата участ око не заплака,
над гроба ни никой с молитва не спря.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.