Скитнишка балада
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
Аз бродех самин и безпътен,
от лес неизброден пленен
мил образ, далечен и смътен,
лъстеше отвред отразен.
Видях, че над извор се свежда
от гръм поразена бреза,
и сякаш смъртта си оглежда
в последната своя сълза.
Запях самодивската песен
за скитник, с луната венчан,
и вместо брезата — унесен
познах самодивския стан,
измолих й билките странни,
сърца да отключвам навред,
но мойто до гроб ще остане
заключено с гордост и лед.
Днес бродя самин и безпътен,
от лес неизброден пленен,
мил образ, далечен и смътен,
отвсъде лъсти отразен.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |