Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Романтични песни

Година: 1926


Съдържание:

Аз бродех самин и безпътен,
от лес неизброден пленен
мил образ, далечен и смътен,
лъстеше отвред отразен.

Видях, че над извор се свежда
от гръм поразена бреза,
и сякаш смъртта си оглежда
в последната своя сълза.

Запях самодивската песен
за скитник, с луната венчан,
и вместо брезата — унесен
познах самодивския стан,

измолих й билките странни,
сърца да отключвам навред,
но мойто до гроб ще остане
заключено с гордост и лед.

Днес бродя самин и безпътен,
от лес неизброден пленен,
мил образ, далечен и смътен,
отвсъде лъсти отразен.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.