Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Романтични песни

Година: 1926


Съдържание:

Замират в мека хубост
въздишки полусънни,
отмина зимна вечер,
задрямва снежен лес,
замрежена луната
към своя заник тъне,
далеч от всеки спомен,
от скръб, от блага вест.

Тук чий живот загива
под снежното мълчание,
сърцето всичко знае,
но горестно мълчи,
само ли то погреба
последните желания
и загаси следите
на техните лъчи?

Безшумно се притварят
натегнали простори,
в дълбока сянка чезне
задремалият лес,
а някой тихо плаче
в молитвена умора,
навел глава пред прага
на своя сън злочест.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.