Орхидея
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
Под склон от облачни гранити
луна запалена огря,
лъчи разтвориха вълните
на омагесана гора.
Из глъбините хлад повея,
припламна лунният светлик,
и бавно странна орхидея
разлисти своя морав лик.
И оттогаз над мене властно
тя своя поглед прикова,
ту алчно лъстна, ту безстрастна,
мълви унесени слова.
Една мечта ли тя погуби,
еднъж душа ли раздвои,
кръвта и сълзите възлюби
и нелечима скръб струи.
Проклинам бродницата фея
на омагесана гора,
лика на лунна орхидея,
що в горестно сърце огря.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |