Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Романтични песни

Година: 1926


Съдържание:

Под склон от облачни гранити
луна запалена огря,
лъчи разтвориха вълните
на омагесана гора.

Из глъбините хлад повея,
припламна лунният светлик,
и бавно странна орхидея
разлисти своя морав лик.

И оттогаз над мене властно
тя своя поглед прикова,
ту алчно лъстна, ту безстрастна,
мълви унесени слова.

Една мечта ли тя погуби,
еднъж душа ли раздвои,
кръвта и сълзите възлюби
и нелечима скръб струи.

Проклинам бродницата фея
на омагесана гора,
лика на лунна орхидея,
що в горестно сърце огря.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.