Гълъби
| Гълъби Автор: Иван Вазов |
| Пловдив, 1881 |
- На детето
- Малини
- Поет и вдъхновение
- Старият книгопродавец
- При гробът
- Апатията
- Злочеста
- На Ком
- Дай ръка!
- Светете, тихи небеса…
- Царят умря!
- На бала
- Среща
- За любовта не говори…
- Звукове
- Гълъби
- Дъхът на пролетта
- Оставете ме да плача
- Зимна вечер
- Казват, че небето ясно…
- Млад съм аз, бях горд и силен…
- Кой би могъл мен в сърцето…
- Идол чудни, идол страшни…
- Мила момне
- Сантиментална разходка по Европа
- Епитафия
- Практически человек
- Дипломираните
Гълъби невинни, бели,
мили птички кръглооки,
стига вий сте се въртели
се над тез поля широки.
Ах, трепнете крила леки,
на възбог се издигнете,
във пространствата далеки
до небето приближете.
До орелът се не вдига,
дето бурята не ходи,
де сал мисълта пристига
и поетът нявга броди —
Там далеч от вековете,
от човеците, от мене
мойта тайна отнесете
в вечна пустота, забвенье —
В някой ъгъл скрит небесен
вий я, птички, заровете,
в някой облак там отнесен
моя демон оставете.
Нека там се вечно лута
сред ефира, сред зарите,
непозната и нечута
и в съседство със звездите.
Нека тъне, нека плава,
дор се в хаоса прахоса:
на света се не вверява,
в гроба ща я носа.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |