Казват, че небето ясно…
| Казват, че небето ясно… Автор: Иван Вазов |
- На детето
- Малини
- Поет и вдъхновение
- Старият книгопродавец
- При гробът
- Апатията
- Злочеста
- На Ком
- Дай ръка!
- Светете, тихи небеса…
- Царят умря!
- На бала
- Среща
- За любовта не говори…
- Звукове
- Гълъби
- Дъхът на пролетта
- Оставете ме да плача
- Зимна вечер
- Казват, че небето ясно…
- Млад съм аз, бях горд и силен…
- Кой би могъл мен в сърцето…
- Идол чудни, идол страшни…
- Мила момне
- Сантиментална разходка по Европа
- Епитафия
- Практически человек
- Дипломираните
Казват, че небето ясно,
слънце, пролет и цветя
вливали в сърцето страстно
балсама на радостта.
Но аз бягам от светлика,
красотата мразя аз,
всичко, що: люби! ми вика,
плаши ме със своя глас!
Язвата ми кат жарава
във сърцето ми пламти,
времето я съжалява
и пространството люти.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |