На бала
| На бала Автор: Иван Вазов |
- На детето
- Малини
- Поет и вдъхновение
- Старият книгопродавец
- При гробът
- Апатията
- Злочеста
- На Ком
- Дай ръка!
- Светете, тихи небеса…
- Царят умря!
- На бала
- Среща
- За любовта не говори…
- Звукове
- Гълъби
- Дъхът на пролетта
- Оставете ме да плача
- Зимна вечер
- Казват, че небето ясно…
- Млад съм аз, бях горд и силен…
- Кой би могъл мен в сърцето…
- Идол чудни, идол страшни…
- Мила момне
- Сантиментална разходка по Европа
- Епитафия
- Практически человек
- Дипломираните
Оркестърът високо гърми,
блистателен, шумен е балът
и млади, напети моми
кат вихър се носят из залът.
По техни лица, що цъфтят,
румянец играй самовластно,
сърцата им бърже туптят
и дигат гърдите им страстно.
А ази умислен, злочест
в тоз блясък и шум — в теснотата,
кат птичка из своя кафез,
далеко летя със душата.
Далеко, под друг небосвод,
в край пълен със спомени, дето
безумно разбих тоз живот,
де аз си зарових сърцето.
Играйте в тоз радостен час
вий, млади, с цветя увенчани,
шумът, радостта са за вас,
светът е за вас обаянье.
Кръвта ви от младост кипи,
животът — тоз сън, мечта кратка —
за вас е йощ ред веселби,
за мен е веч страшна загадка!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |