Мила момне
| Мила момне Автор: Иван Вазов |
- На детето
- Малини
- Поет и вдъхновение
- Старият книгопродавец
- При гробът
- Апатията
- Злочеста
- На Ком
- Дай ръка!
- Светете, тихи небеса…
- Царят умря!
- На бала
- Среща
- За любовта не говори…
- Звукове
- Гълъби
- Дъхът на пролетта
- Оставете ме да плача
- Зимна вечер
- Казват, че небето ясно…
- Млад съм аз, бях горд и силен…
- Кой би могъл мен в сърцето…
- Идол чудни, идол страшни…
- Мила момне
- Сантиментална разходка по Европа
- Епитафия
- Практически человек
- Дипломираните
Мила момне, спиш ли ти?
Твойто сърце спи ли?
Знай ли вече да тупти…
От любов гори ли?
Люби, люби!… Що стоиш?
Младостта е скъпа,
днес е пролет, утре, виж,
зимата настъпа.
Що е небе без звезди?
Без дъх що е роза?
И моминските гърди
без любов защо са?
Люби! Люби! Дор е май.
Чуй, славеят пее!
Люби, охкай и мечтай!
Животът спане е.
Любовта е златен сън,
който мъчи, пали;
който е любил с огън,
той само живял е!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |