Зимна вечер (Иван Вазов)
| Зимна вечер Автор: Иван Вазов |
- На детето
- Малини
- Поет и вдъхновение
- Старият книгопродавец
- При гробът
- Апатията
- Злочеста
- На Ком
- Дай ръка!
- Светете, тихи небеса…
- Царят умря!
- На бала
- Среща
- За любовта не говори…
- Звукове
- Гълъби
- Дъхът на пролетта
- Оставете ме да плача
- Зимна вечер
- Казват, че небето ясно…
- Млад съм аз, бях горд и силен…
- Кой би могъл мен в сърцето…
- Идол чудни, идол страшни…
- Мила момне
- Сантиментална разходка по Европа
- Епитафия
- Практически человек
- Дипломираните
Навън е вятър, тъмно, влажно.
Дъждът плющи във нощний мрак
и сякаш някой там челяк
в прозореца ми блъска страшно.
Стоя… Свеща печално клати
и стреля пламък бледожълт.
Кат гости тайни, непознати
играят сенки по зидът.
Що мисля? Моят дух блудящи
незнайно някъде лети…
Невярно сфанати мечти
перото ми лениво дращи:
ту думи тъмни и без связ,
ту мисли бледни ил забавни,
ил просто в драски своенравни
душата си изливам аз.
И нищо! А усекам нещо,
че вдън душата ми живей
и тегли се навън горещо
в свободен стих да се излей.
Желание ли то е тайно?
Тъга ли скрита? Ил любов
на мен слетяла от незнайно?
Ил женски образ някой нов?
Не, нищо веч ме не привлича.
Любих аз много… Веч не щъ!
Не, друго искам: аз ламтя
за сърце — мене да обича!
Но сърце жежко ни едно
за мен в света не е туптяло:
о да, едно бе, ала то
да бий отдавна е престало…
И тъвжно аз с бездушен взор
следя за сенките бездушни
и с тез хартии равнодушни
безгласен водя разговор.
А как желал би, как жаднея
тук с друга любяща душа
шума да слушам на дъжда
и свойта да споделям с нея!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |