Есть речи – значенье
темно, иль ничтожно;
но им без волненья
внимать невозможно.
Лермонтов
Има име мен известно.
то не е дотолкоз лично,
ни богинско, ни небесно,
нито пък е романтично.
Всякой може равнодушно
това име да дочува,
то за него е бездушно,
то му нищо не казува.
Но за мен не е нищожно,
то и тайно му значенье,
нито ми е пък възможно
да го слушам без вълненье.
Колко сладост то съдържа
в свойте звуци прости, ясни,
как сълзите то задържа,
как ми свети в дни нещастни!
Ако нощем спя дълбоко,
то по устни ви пролазва,
будя ли се – извисоко
призракът му се показва.
Ако чуя лъх зефирен,
то и тамо притреперва,
и чучурът наш неспирен
него бъбли, ми се верва,
ако слушам шум дървесен,
него мисля, че разбирам,
ако гледам свод небесен,
драснато го там съзирам.
