Стаята
| Стаята Автор: Иван Вазов |
Ето стаята любезна,
дето грацийте се кичат.
Колчим тук самичък влезна
сладки мисли ме увличат.
Всичко тука ми разказва
зарад мойта хубавица,
дъхът й тук се запазва,
тук е нейната душица.
Ей туй светло огледало:
нейний лик се там усмихва.
То съвет й бе давало,
за да става по-красива.
Ето тия огърлици,
що на шия й висеха
и албастрени гърдици
най-пленително красеха.
Ей корсета безполезни,
гръд разкошна кой пристяга,
тез чипичета любезни,
де крачето й се слага.
Тез цветя и тез труфила,
що накичваха приятно
нейната главица мила,
още дъхат ароматно…
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |