Момин сън
| Момин сън Автор: Иван Вазов |
Спи девойката красива,
спи във сладостни мечти,
но сърце й не заспива,
то е будно и тупти.
Нейното лице веднага
тихо се зарумени,
тя ръката си протяга,
нещо за да отстрани.
Виж, как тя се поизвива,
силно дъха и завчас
със ръце гърди покрива,
нещо бъбли с полуглас.
Да, тя бъбли, тихо шушне,
тъй зефирът си мълви
листове кога полюшне,
ил високите треви.
Тоя шепот да опиша
никога не щъ умя:
тук, приятелю, въздиша
млада, хубава мома,
що в съня си чуден, златен
гледа сладостни неща —
че един младеж приятен
я цалува по уста.
И която без да иска,
пълна с упоенье тук,
до гърдите си притиска
тоз безплътния съпруг.
О, блазе й, че сънува
такъв сън безценен, мил!
Ала по-блазе томува,
който го е причинил!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |