Калинкин сън
| Калинкин сън Автор: Иван Вазов |
Заспала мома, заспала
самичка в поле широко,
където цвете сбирала
под едно дърво високо.
Завея вятър от море,
скърши ми гранка маслина,
падна ми гранка от горе,
удари в гушка Калина.
От сън мома се събуди,
събуди, още зачуди.
Фана да плаче Калина
и ветра люто проклина:
Ветро ле, да онемееш.
В туй поле да не повееш!
Що ме, ветро ле, пробуди
и сънеца ми прокуди?
Ази сладичко сънувах,
че със либе се цалувах.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |