Мома Ангелина
| Мома Ангелина Автор: Иван Вазов |
Колчем заран си замина,
гледам бяла Ангелина
посред двори, че си спава:
зора грее, тя не става,
славей пее, тя не шава.
И до нейната главица
бардак стои със водица,
а във него китка цвете.
Пусти порти и проклети,
залостени, заградени,
заключени и подпрени —
не съм змия да се вмъкна,
не съм пиле да префръкна,
нито елен да премина,
да цалуна Ангелина.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |