Калояновий орел

Калояновий орел
Автор: Иван Вазов

11 януари 1906 г.

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Легенди при Царевец“

Година:

Съдържание:

Той мъстеше на гърците за онова зло, което
бе причинил на българите император Василий
Българоубиец, и сам се наричаше Гръко-
убиец.... И наистина, никой не докара на
гърците толкова бедствия!
Акрополит

Joanis le roi de Blaquie et de Bogrie ne se
reposait pas... Il fit grande destruction.
Ville-Hardouin

I.

Калоян, великий цар, вожд ратоборни,
на гърците ужас, губителен враг,
десет годин вече в шетни неуморни
разнася в победи прославен байряк!

Калоян воюва, почивка не прави:
поход след поход и война след война:
градове събаря, руши кули здрави:
дето той замина, пустошът мина.

За стари обиди на гърци отплаща:
в пустини превръща цветущи страни,
по хиляди роби към Дунава праща,
по дири му грозни димят съсипни,

по дири му никнат пожари, гробове,
земята се кваси със кръв и сълзи,
кумани му диви на свойте богове
принасят във жертва пленните врази.

II.

Калоян ужасни почивка не дава
ни войте дружини и на своя меч,
границите тласка на свойта държава,
блянътму крилати о носи далеч:

на старото царство ширните предели
той гони и и трите му сини моря
и буйния устрем на орди му смели
през десет години нищо го не спря.

Той превзе Дрин, Охрид и Призрен, и Скопье,
взе Варна и Пловдив и с кръв ги обля,
взе Белград и Одрин и остро си копье
към трепетний Цариград гневно фърля;

той би Балдуина с верни си юнаци
и роб го взе, графа Блуаски стъпкa
с коня си, на храбрия крал Бонифаций
главата търкулна във свойте крака.

Той франките смаза, мощта им разклати,
той гърците сече щаджарите би
и гост беше само във свойте палати
след дълги походи и морни борби.

III.

Но къде пак стяга войски ратоборни?
За къде той готви стихийната рат?
През кои клисури и поля просторни
ще се носи пенен коня му фъркат?

За къде са тия товари огромни,
кола низ безкраен, цвилящи коне,
тез полкове, тия тежки градоломни
машини – за кой град, за кое клане?

Калоян отива Солун да превземе –
бисер въжделени при Бяло море...
Друмът се запрашил.... Сред дебрите неми
схимник белобради Калоян съзре.

И старецът смело на път му застана.
– Спри, царю – извика, – доста сеч, войни!
Доста кръв!... Земята и тъй е заляна
с много кръв невинна... Назад се върни.

Кръвта, що проливаш, християнска кръв е,
убой се от бога, пожали света.
От всички царета Калоян най-пръв е
по мощ – нека бъде и по милостта.

Дай мир на земята и тебе си. Спри се.
Там, дето отиваш, дебне те смъртта!
– Старче – рече царят, – от друма махни се
господ не говори през твойте уста.

Виж там какво има! – и той му посочи
високо в небето плавающ орел, –
от десет години този орел, отче,
навред към победи стяга ми е вел.

Погледни го, отче, туй славно знаменье:
за подвизи бранни бог ме цар сторил.
Търново е мирно, но тясно за мене –
нека на жените живота е мил.

На жесток век, старче, синове сме ния:
ако не убиеш, ще бъдеш убит.
Царство днес се взема не със литургия,
а със меч и огън, при байряк развит!

За гърците милост? Бог нека ме пази
от такава слабост към вечния враг:
таз земя е тясна за тях и за нази –
гроб ни са копали – ще копаят пак.

Помня ази техний Василя, злодея!
За злини му страшни страшно съм мъстил;
но море кръв гръцка ако да пролея,
пак не бих им доста за злото платил!

Иди си в килията, старче пречестни! –
И дупна пак коня и ратната сган
през бърда, долини понесе се с песни,
при Бялото мoре да разпъне стан.

А вярната птица над бездни, яруги
горделиво плава, път на юг държи,
от кула на кула, от рид на рид други
тя каца – и фърка, войската дружи.

IV.

– Солун! Ето Солун! Ето го морето! –
връх един викна метежната сган.
И скоро пред Солун побеля полето
от шатри. Обсада. И почна се бран.

Бухтят катапулти в зидовете здрави.
Пристъпи. Звук тръбен!... Облаци стрели.
А отгоре вий се орел величави.
Внезапно орела стрела повали.

Стрела из невяра. От кого? Отдека?
От Солун? От станът? Игра на случaй?
Може би от бога пратеница лека –
на толкова гибел да се тури край?

И царят въздушни навеки изчезна –
Калояну верний съюзник, другар.
През нощта измяна в царский шатър влезна
и таз нощ загина и българский цар.

Бележки редактиране

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.