Конецът на Ивана-Асеня II

Конецът на Ивана-Асеня II
Автор: Иван Вазов

2 ноември 1905 г.

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Легенди при Царевец“

Година:

Съдържание:

"Веднъж, посред ден, случи се слънчево затъмнение, когато слънцето беше на знака Рак... Скоро умря и българският цар."
Акрополит

I.

От свирни и песни тресе се палата
на Царевец горди. Гости превисоки
събрала е царска трапеза богата:
велики боляри и жени черноки –
на Търнов цветята.

Иван-Асен силни пирува с велможи,
Иван-Асен силни, цар самодържавни,
любимий народу помазаник Божи,
във мир и във битки властелинът славни,
Симеону равни;

чие име славят царе и народи,
и бедни колиби, и бранни полета.
Той левското знаме при Драч го забоде,
царството му плискат три сини морета.

Царството му силно цъфти и добрува,
труд и спор, и песни в земи му пространни,
под благий му скиптър тамо мир царува,
мир многожеланни.

Пирува днес царят. Лицето му свети
като ясно слънце. Гърмят, благославят
здравици; смях, радост. Девойки напети
със песни юнашки Клокотница славят,
окичени с цвете.

Кога е тъй бляскал на Царевец трона
И тъй далек пръскал сиянье и драгост?
Кога там чело е носило корона
със повече слава и с повече благост?

II.

А там над главите – зловещо знаменье:
на небето чисто слънце се забули.
Легна сянка тайна въз гори зелени,
въз скали, палати, храмове и кули.

И народ уплашен кръсти се набожно,
потопен в студена дрезгавина бледа,
поличбата кобна тълкува тревожно
и често угрижен към Царевец гледа.

– Какви ли неволи чакат ни ужасни?
Мор ли ще ни дойде – плахо проговарят, –
или мъж велики някой ще угасне,
кат туй слънце клето?... Боже, пази царят,
орела ни красни!

Пази ни орела, о Господи вишни,
малки му орлета още нямат сили.
От беди и напаст, от врагове хищни
без юнака-царя кой ще ни закрили?

Отклони, о Боже строги, от глава му
твоя гняв ужасен – с милост замени го.
Ако има грешен – ний сме грешни само,
нази порази ти, него пожали го!

– Боже, пази царя – мълвят сиромаси, –
той отри сълзите на нази клетници,
мир сладък ни даде и на благостта си
към наште неволи не знае граници –
излей милостта си.

И монахът дума: – Боже, запази ни
царя благ, на Твоя свят кръст покровител.
Щедър бе безкрайно към Твойте светини,
милостив към всякой Твой раб и служител
на царство хранител.

– Боже, поживи го – юнак моли тамо, –
да тръпнат от него царе и народи:
кой ще друг да брани царството голямо?
Към победи нови, на славни походи
кой ще да ни води?

И из цяла мощна, широка държава
същата молитва към Бога се дига –
при Черното мoре, при Дрин и при Сава,
и при Олимп снежни, що небето стига.

Но Божийте пътища кой тук разбра ги?
И тайните цели кому ще са явни
на промисъла Негов – веления благи?
Тъмната колиба и престола славни
пред Него са равни.

III.

Мина кратко време – и час не замина, –
слънцето небесно пак загря свободно.
Но скоро великий Асен се помина,
изгасна навеки слънцето народно.

Бележки

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.