Конецът на Ивана-Асеня II
Конецът на Ивана-Асеня II Автор: Иван Вазов |
2 ноември 1905 г. |
- Свети Димитрий Чудотворец
- Проклятие въз Иванка
- Балдуин
- Калояновий орел
- Куманката
- Княгиня Ирина Комнен
- Кир Тодор в Търново
- Конецът на Ивана-Асеня II
- Калиман II
- Ивайлова брачна нощ
- Мария
- Бягството на Ивана-Асеня III
- Татарска царица
- Лобната Скала
- Чоки
- Момата на Къз-Хисар
- Велбъжд и Сливница
- Сара
- Патриарх Евтимий
- Жидов гроб
- Сборът на духовете
- Литургия
- Шишмановий бряст
- Минарето
- Клепалото бие
- Блян в стара черква
- Боянската черква
"Веднъж, посред ден, случи се слънчево затъмнение, когато слънцето беше на знака Рак... Скоро умря и българският цар."
Акрополит
I.
От свирни и песни тресе се палата
на Царевец горди. Гости превисоки
събрала е царска трапеза богата:
велики боляри и жени черноки –
на Търнов цветята.
Иван-Асен силни пирува с велможи,
Иван-Асен силни, цар самодържавни,
любимий народу помазаник Божи,
във мир и във битки властелинът славни,
Симеону равни;
чие име славят царе и народи,
и бедни колиби, и бранни полета.
Той левското знаме при Драч го забоде,
царството му плискат три сини морета.
Царството му силно цъфти и добрува,
труд и спор, и песни в земи му пространни,
под благий му скиптър тамо мир царува,
мир многожеланни.
Пирува днес царят. Лицето му свети
като ясно слънце. Гърмят, благославят
здравици; смях, радост. Девойки напети
със песни юнашки Клокотница славят,
окичени с цвете.
Кога е тъй бляскал на Царевец трона
И тъй далек пръскал сиянье и драгост?
Кога там чело е носило корона
със повече слава и с повече благост?
II.
А там над главите – зловещо знаменье:
на небето чисто слънце се забули.
Легна сянка тайна въз гори зелени,
въз скали, палати, храмове и кули.
И народ уплашен кръсти се набожно,
потопен в студена дрезгавина бледа,
поличбата кобна тълкува тревожно
и често угрижен към Царевец гледа.
– Какви ли неволи чакат ни ужасни?
Мор ли ще ни дойде – плахо проговарят, –
или мъж велики някой ще угасне,
кат туй слънце клето?... Боже, пази царят,
орела ни красни!
Пази ни орела, о Господи вишни,
малки му орлета още нямат сили.
От беди и напаст, от врагове хищни
без юнака-царя кой ще ни закрили?
Отклони, о Боже строги, от глава му
твоя гняв ужасен – с милост замени го.
Ако има грешен – ний сме грешни само,
нази порази ти, него пожали го!
– Боже, пази царя – мълвят сиромаси, –
той отри сълзите на нази клетници,
мир сладък ни даде и на благостта си
към наште неволи не знае граници –
излей милостта си.
И монахът дума: – Боже, запази ни
царя благ, на Твоя свят кръст покровител.
Щедър бе безкрайно към Твойте светини,
милостив към всякой Твой раб и служител
на царство хранител.
– Боже, поживи го – юнак моли тамо, –
да тръпнат от него царе и народи:
кой ще друг да брани царството голямо?
Към победи нови, на славни походи
кой ще да ни води?
И из цяла мощна, широка държава
същата молитва към Бога се дига –
при Черното мoре, при Дрин и при Сава,
и при Олимп снежни, що небето стига.
Но Божийте пътища кой тук разбра ги?
И тайните цели кому ще са явни
на промисъла Негов – веления благи?
Тъмната колиба и престола славни
пред Него са равни.
III.
Мина кратко време – и час не замина, –
слънцето небесно пак загря свободно.
Но скоро великий Асен се помина,
изгасна навеки слънцето народно.
Бележки
редактиране
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |