Кир Тодор в Търново
Кир Тодор в Търново Автор: Иван Вазов |
16 януари 1906 г. |
- Свети Димитрий Чудотворец
- Проклятие въз Иванка
- Балдуин
- Калояновий орел
- Куманката
- Княгиня Ирина Комнен
- Кир Тодор в Търново
- Конецът на Ивана-Асеня II
- Калиман II
- Ивайлова брачна нощ
- Мария
- Бягството на Ивана-Асеня III
- Татарска царица
- Лобната Скала
- Чоки
- Момата на Къз-Хисар
- Велбъжд и Сливница
- Сара
- Патриарх Евтимий
- Жидов гроб
- Сборът на духовете
- Литургия
- Шишмановий бряст
- Минарето
- Клепалото бие
- Блян в стара черква
- Боянската черква
Това наказание беше заслужено.
Никифор Григорас
I.
Спи Търново в блянове сладки
под златний покров на луната.
Във янтрини вирове гладки
огледват се мълком къщята.
На Царевец мрачните кули
заспали над урвите стръмни,
двореца се в сенките тули
на кичести брястове тъмни.
Спи мирно Трапезица свята,
спят чуките околни неми,
спи трепетна птичка в листата –
едното коварство не дреме.
Клокотнишкий пленник озлобен
бди таз нощ. Душата му чезне
за мщенье. План адски, злокобен
плете се във нейните бездни.
Събрал пак на тайна беседа
неверните царю болери:
чрез козните търси победа,
що в бойно поле не намери.
И заговор черен скрои се
на глухата нощ под заслона,
ужасния час приближи се:
вулкан е Асеню под трона.
II.
И скърца със зъби кир Тодор
злорадо: “Иване-Асене,
додето ти спиш, адът, бодър,
работи за моето мщенье.
Аз, горд император, твой роб съм?
Не, роб веч да бъда не мога!
От седем години кат в гроб съм
тук в твоята меча бърлога!
Презирам аз твоята благост
и твойта ме милост безчести:
аз утре ще видя със драгост
друг варварин теб да замести.
И твойта ще сила превърна
на прах и в прах твойта корона!
И твойта глава ще да зърна
търкулната в кърви под трона!
Очаквай гнева ми, Асене,
кир Тодор ти гроба изравя:
във твоята смърт, пораженье
Клокотница аз ще забравя!”
Ликува кир Тодор. Зарана
на трудове дълги конецът,
победата многожелана.
Вън тихо. Спи Търнов. Щурецът
щурчи нейде. Янтра ромони
сънлива си песен; не бута
зефирът заспалите клони.
Спи царят на бога под скута.
III.
Внезапно той скоква разбуден
от смутни и кобни виденья.
Наяве сън вижда зачуден –
той вижда баща си Асеня.
– Стани, о мой сине – извика
задгробният дух, – че коварство
опасност ти носи велика
за теб и за твоето царство.
Иванковий дух вероломни
в болярски души се посели.
Но господ за теб си напомни:
стани в миг, о сине мой смели,
строши на змията главата
и козните, плетени в мрака,
защото, о сине, в палата
и ти си днес имаш Исака;
че злото е гнусно и лихо,
измяната будна и трезна! –
И сянката царствена тихо
прекръсти Асеня, изчезна.
И царят съня си изгуби,
и облак покри му лицето.
“Не лъже сърцето, що люби
и праща ми вест от небето!” –
каза си Асен и веднага
повика си стражата верна
и скоро зловещата трага
откри на измяната черна.
И бурно нахлу във вертепа
на змийското тайно събранье.
– Предайте се! – Правда свирепа
не чува молби, ни риданье.
Съд кратък и лют. Под секира –
боляри. Асен е избавен,
издайство отплата намира.
Но жив е кир Тодор оставен.
IV.
а кулата в затвора тъмни
лежи днес кир Тодор коварни...
А карпите, чуките стръмни
залива ги запад пожарни
с лучите си багрени. Свети
сребристата Янтра; зефирът
полюшва листата; овцете
от тучни се паши прибират.
Лазурни блестят небесата
над храмове, кули, зъбчати
стени. Шумолят дървесата,
засеняйки бели палати
въз Царевец – люлка на слава.
Над янтрини сини завои
Трапезица грей златоглава –
де дремят царе и герои.
Наокол – ливади, градини,
в премяната чудна на мая,
разкошни гори и долини
и всичката хубост на рая.
А върхове горди и снежни
вълнуват чела в небосвода
и слънце цалувки си нежни
на райската праща природа.
Ни никога вече кир Тодор
от своя страдалчески одър –
и дето да бъде, да иде –
с очите си няма да види
на тая вселена омайна
картините ярки и лепи
и само в нощ черна, безкрайна
ще плуй императорът слепи.
Бележки
редактиране
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |