Свети Димитрий Чудотворец

Свети Димитрий Чудотворец[1]
Автор: Иван Вазов
8 януари 1906 г.
Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Легенди при Царевец

Година:


Съдържание:

„Помену Бог дом и род царей Болгарских
и ме посла на помощ и обновленiе царство
Болгарское...”
Паисий

I.

Гнездо недостъпно орлово
над янтрини шумни талази,
зловещата крепост сурово
от чуката Търново пази;

на Търново страж... и закана,
на гръцки хиени котило,
що тежката власт на тирана
с насилья до днес е крепило.

Над мрачните кули се вее
двуглавий орел византийски,
жесток византиец владее
пределите красни мизийски.

Отдавна мрак робски забули
старинната слава, свобода:
надменно ужасните кули
напомнят това на народа.

II.

А в Търнов народен сбор става
голям под Трапезица стара;
там новий се храм освещава,
сграден от Асеня боляра –

чутовния храм на светого
Димитра. Тълпите шумливи
там стичат се, молят се богу,
гърмят клепалaта екливи.

И гръцкий началник, ехидно
ухилен, мълви в крепостта си:
„Добре прави таз сган, безстидно
на бича поддала гърба си;

добре се там моли и кръсти,
добре си работи и плаща...
Говедото в пашите тлъсти
по-сладко доволство не сяща.”

III.

А долу тълпите набожни
по-гъсти към храма се стичат
и слухове сладко-тревожни
сълзи из очите извличат.

– Смислил ни пак господ – със драгост
мълвят богомолците прости, –
пратил ни в безкрайна си благост
светого Димитра на гости.

Светият му образ у нази
от Солун е таз нощ префръкнал! –
Ликува народ, на талази,
в сън рабски отдавна замлъкнал,

светата икона цалува
и плаче, и радва се лудо,
диви се и всякак тълкува
великото божие чудо.

А мисъл тревожна и властна
Асеня вълнува дълбоко,
от тайна велика, ужасна
челото му свети високо.

Той бледен и страшен се щуря
из гъстий наваляк народни...
И тътне веч близката буря...
Талазът шири се свободни...

И скоро там глас се разнесе:
– На робството днеска е края!
Бог дигна от гърка ръце си,
закрилник той български стая!

Владика от царските двери
гърми: – О български мъже,
овчари, орачи, болери –
отцовско грабнете оръжье!

Господнята воля: край! рече
на гръцкий ярем, господарство,
небесна си помощ ни врече.
Народе, честито ти царство!

И цар твой е правнука славен
на славните наши царета,
от бога нам вожд е поставен –
Асеню на многая лета!

Тогава Асен над главите
развя знаме – лев разярени –
и вuкна: – Смърт! Смърт на вразите!
Напред, в бой! Юнаци, по мене!

Разтресоха страшните думи
сърца и души безпокойни,
гръмнаха и стъгди, и друми
от звек и от викове бойни.

Гръмнaха налети ужасни
въз крепостни яки огради
и яростно в боя опасни
се фърлят и стари, и млади.

Напразно отбраната в гроба
борците поваля и брули –
паднаха в ръцете на роба
огради и замък, и кули.

И бунтът със устрем вихровен
мина във поля и усои,
при клика Асенев гръмовен
земята изригва герои.

Победата следва победа
и гърците бягат ил лягат...
И майки не плачат за чеда,
паднали на бунта под стягът.

IV.

И ля за свобода кръв много
народът – и чужда, и своя –
и мечът пламтящ на светого
Димитра го водеше в боя.

  1. Какт е известно, въстанието, което Асен и Петър подигнаха в гърците на 1186 г., е било обявено при освещаването църквата „Св. Димитрий”, съградена от двата братя. Като разправя за това, византийския летописец Никита предава легендата, че него ден чудотворната икона на св. Димитрий в Солун по тайнствен начин се намерила в новосъградение храм в Търново. Това чудо въодушевило народа и той въстанал под предводителството на Асеня.
  Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.