Най-подиря се смилява
падишаха и със глас
триумфален проглашава
днес амнистия за нас!
„Пълна прошка аз ви давам,
казва благий падишах,
чада пак ви назовавам
и забравям ваший грях!
Всички, казвам, сте простени
освен тия между вас,
що във свойто заблужденье
нож дигаха срещу нас.
Раи верни пак станете,
забравете моя гнет,
с мюсюлманите бъдете
същи братя занапред!“
Прошк!! С нази се ругае
йоще този турчин груб!
Тъй си ситий звяр играе
с окървавения труп!
Крокодилът заридава
с кръвожадният си плач
и ехидната гнуснава
е на раната ни врач!
Прошка! Прошка! От султана!
А кога ще да прости?
Сърце здраво не остана
и света се запусти!
След като пусна във нази
от убийци бясна сган
и в потоци кръв нагази,
и разплака стар Балкан;
след като изби й изроби,
сече, кла, беси, гори
и дор в женските утроби
той децата умори!
Прошка!… Своите обятья
ад разгръща ни, о, вест!
Дума ни да бъдем братя
със убийците си днес!
Да забравим той ни кани,
че в сърца ни е пробол,
и дълбоките си рани,
и голямата си бол;
да забравим той ни казва,
че сме мъченици ний
и че в същата ни пазва
лютата змия се крий;
да забравим ни съветва
наште мъки, наший кръст!
И народната си клетва,
и свещената си мъст!
