Мисли върху една картина
Мисли върху една картина Автор: Иван Вазов |
- Борът
- Сиромахкиня
- Новонагласената гусла
- Отмъстител
- Волентиринът
- Пряпорец
- Панагюрските въстаници
- Свобода или смърт
- Радецки
- Де е България?
- Мамино чедо
- Пътник и Витош планина
- 1875 година!!
- На една майка селянка
- Завет
- На приятелите ми Г. и А.
- Дедите наши злочести
- На пушката ми
- На Гергьовден
- Сиркеджи-скелеси
- Мисли върху една картина
- Амнистия за българите
- Абдул Хамид
(Представляюща вързани въстаници)
О, братя, усещам скръбта ви!
От път премаляха крака ви,
въжето притиска ваш врат.
Ръце ви са в гривни железни,
псувни, бой и удари бесни
се сипат над вас като град!
„О, милост!“, вий викате жално
и клюмате чело страдателно;
но вашият жалостен глас
сърпа не смекчава кръвнишки
и вашите мъчни въздишки
по дразнат черкезкият бяс.
Но кой е тоз млад между вази,
кой гордо мълчание пази?
На негово бледо чело
не виждаш ни сянка сумненье,
той снася със хладно презренье
вериги и труд, и тегло!
А — стареца с туй лице строго,
кой удари приима най-много?
Той носи най-тежкият кръст!
Как он ви горчиво поглежда
и бодър, и пълен с надежда
небето ви сочи със пръст,
Но ваште мъчители злобни
ви блъскат и с думи злокобни
„гявури! — крещят ви — напред!“
— О, милост, о, малко почивка!
— Бесилка!! гявури! Бесилка! —
И удари нови безчет!
О, братя! Търпете, търпете!
Във мъки си бодрост черпете;
България цяла кат вас
под тежкото иго примира
и напусто ръце простира…
Търпете до сетният час!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |