Де е България?
| Де е България? Автор: Иван Вазов |
- Борът
- Сиромахкиня
- Новонагласената гусла
- Отмъстител
- Волентиринът
- Пряпорец
- Панагюрските въстаници
- Свобода или смърт
- Радецки
- Де е България?
- Мамино чедо
- Пътник и Витош планина
- 1875 година!!
- На една майка селянка
- Завет
- На приятелите ми Г. и А.
- Дедите наши злочести
- На пушката ми
- На Гергьовден
- Сиркеджи-скелеси
- Мисли върху една картина
- Амнистия за българите
- Абдул Хамид
Питат ли ме дей зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме дей земята,
що най любя на светът.
Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;
тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.
Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият език.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
До чукарите карпатски
е стигала тяхна власт
и стените цариградски
треперали се тогаз.
Вижте Търново, Преслава -
тия жални съсипии:
на преминалата слава
паметници са они!
Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърнила,
моят поклон приемни!
Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;
твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твоите възпоминанья,
твойта светла бъднина.
Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |