Отмъстител
| Отмъстител Автор: Иван Вазов |
- Борът
- Сиромахкиня
- Новонагласената гусла
- Отмъстител
- Волентиринът
- Пряпорец
- Панагюрските въстаници
- Свобода или смърт
- Радецки
- Де е България?
- Мамино чедо
- Пътник и Витош планина
- 1875 година!!
- На една майка селянка
- Завет
- На приятелите ми Г. и А.
- Дедите наши злочести
- На пушката ми
- На Гергьовден
- Сиркеджи-скелеси
- Мисли върху една картина
- Амнистия за българите
- Абдул Хамид
Снаха
Послушай, мале, чуй моля
да кажа мойта неволя —
що тегля ази, горкана,
от мойто либе Стояна.
Соса ми веке да тая,
пред людски хора да лъжа:
от страх ме, мамо, не сдържа,
какво да сторя не зная!
Два дена той е при мене,
недели после се губи…
Не знам къде се той дене…
Ах, той ме, мале, не люби.
Сега е третя година
от нашто пусто венчило,
а мойта младост премина
в такова, мале, теглило!
Когато вечер се смръкне,
с незнайни хора се сряща…
Не знам кога си дохажда,
нито кога си дохажда,
нито кога ще да тръгне…
Той нищо ми не казува…
Ханджар завтъкне, пищови,
в чело ме мълком цалува,
па бяга в тъмни долове.
Ох, страх ме й, мамо, да кажа —
от злото господ да пази —
той често нощем донася
глави със дълги чумбази!
Свекърва
Недей се, булка, страхува,
от тебе няма да крия —
лъжата веке не струва:
ти водиш лют харамия!
Стоян си, булка, живее
с хайдушка върла дружина;
той кръв безгрешна не лее —
недей го, снахо, проклина.
Аз имах йоще три чеда,
те бяха кротки душици,
работни като говеда,
незлобни като овчици.
Но мойта къща заглъхна
и трите млади умряха:
един в тъмница издъхна,
а двата турци заклаха.
Стоян ми господ остави
утеха в мойте неволи.
Той клетва страшна направи
душмани наши да коли!
Затуй нам, булка, той носи
глави с чумбази във къщи.
Недей се, булка, оплаква,
либи го повече, дъщи.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |