Отмъстител
Автор: Иван Вазов

Снаха
 
Послушай, мале, чуй моля
да кажа мойта неволя —
що тегля ази, горкана,
от мойто либе Стояна.
 
Соса ми веке да тая,
пред людски хора да лъжа:
от страх ме, мамо, не сдържа,
какво да сторя не зная!
 
Два дена той е при мене,
недели после се губи…
Не знам къде се той дене…
Ах, той ме, мале, не люби.
 
Сега е третя година
от нашто пусто венчило,
а мойта младост премина
в такова, мале, теглило!
 
Когато вечер се смръкне,
с незнайни хора се сряща…
Не знам кога си дохажда,
нито кога си дохажда,
нито кога ще да тръгне…
 
Той нищо ми не казува…
Ханджар завтъкне, пищови,
в чело ме мълком цалува,
па бяга в тъмни долове.
 
Ох, страх ме й, мамо, да кажа —
от злото господ да пази —
той често нощем донася
глави със дълги чумбази!
 
Свекърва
 
Недей се, булка, страхува,
от тебе няма да крия —
лъжата веке не струва:
ти водиш лют харамия!
 
Стоян си, булка, живее
с хайдушка върла дружина;
той кръв безгрешна не лее —
недей го, снахо, проклина.
 
Аз имах йоще три чеда,
те бяха кротки душици,
работни като говеда,
незлобни като овчици.
 
Но мойта къща заглъхна
и трите млади умряха:
един в тъмница издъхна,
а двата турци заклаха.
 
Стоян ми господ остави
утеха в мойте неволи.
Той клетва страшна направи
душмани наши да коли!
 
Затуй нам, булка, той носи
глави с чумбази във къщи.
Недей се, булка, оплаква,
либи го повече, дъщи.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.