Мамино чедо
| Мамино чедо Автор: Иван Вазов |
| 1875, септември 26 |
- Борът
- Сиромахкиня
- Новонагласената гусла
- Отмъстител
- Волентиринът
- Пряпорец
- Панагюрските въстаници
- Свобода или смърт
- Радецки
- Де е България?
- Мамино чедо
- Пътник и Витош планина
- 1875 година!!
- На една майка селянка
- Завет
- На приятелите ми Г. и А.
- Дедите наши злочести
- На пушката ми
- На Гергьовден
- Сиркеджи-скелеси
- Мисли върху една картина
- Амнистия за българите
- Абдул Хамид
Страшлив Дойчин се показал,
присмяла му се дружина,
Дойчину жалба паднало,
та свойта майка проклина:
„От бога, мамо, да найдеш,
задето мен си родила,
кат пусто сърце плашливо
в гърди ми ти си турила!
Във люлка йоще — умът ми
с плашила, с мечки… пълн беше
и мойто сърце незлобно
със страх го, майко, поеше.
Когато аз се разплаквах,
синът ти сплашен да биде,
безумно ти му крещеше:
«Мълчи! Че турчинът иде!»
Снага си мъжка аз имам
и младост йоще, и сила;
но с сърце, мамо, юнашко
защо не си ме дарила?!“
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |