Радецки

Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Радецки.

Тих бял Дунав се вълнува
Автор: Иван Вазов

Стихотворението е написано през 1876 г. след вестта за преминаването на Ботевата чета през Дунава с парахода "Радецки".

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Пряпорец и гусла“

Година: 1876

Съдържание:

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и "Радецки" гордо плува

по златни вълни.

Но кога се там съзирва

козлодуйски бряг,

в парахода рог изсвирва,

развя се байряк.

Млади български юнаци

явяват се там,

на чела им лъвски знаци,

в очите им плам.

Гордо Ботев там застана

младият им вожд –

па си дума капитану,

с гол в ръката нож:

– Аз съм български войвода,

момци ми са тез;

ний летиме за свобода,

кръв да леем днес.

Ний летиме на България

помощ да дадем

и от тежка тирания

да я отървем.

Парахода остави ни

ти по начин благ,

та дружината да мине

на родния бряг.

Капитанът, немец същи,

отказа – тогаз

Ботев люто се намръщи,

викна с буен глас:

– Туй го искам, не се моля:

всички сте във плян.

Тук се гледа мойта воля,

аз съм капитан!

Чуй, там днес мре народът

в бой с ужасен враг!

Карай бързо парахода

на българский бряг!

И гласът му става страшен

при тия слова,

немец бледен и уплашен,

приклони глава.

Бърже параходът плува

към желаний край,

Дунавът се пò вълнува,

весело играй.

Много време се измина,

как не бе носил

храбра българска дружина –

товар за него мил.

А дружината запява

песен зарад бой

и байрякът се развява

гордо с лева свой.

Параходът веч наваля

на милия бряг,

Ботев шапката си сваля,

че говори пак:

– Хайде, братя, излезнете,

тука ще се спрем

и земята целунете,

дето ще да мрем!

И от радост упоени,

пред левския стяг,

всички падат на колене

на светия бряг.

– Братя! – Вика им войвода

със гръмовен глас.

– Скоро радостно народът

ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравим

Стара планина,

кървав бой ще заловим

с турски племена!

Ний във битка не сме вещи,

малко сме на брой,

но сърца ни са горещи,

жадни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита

грозната ни мощ,

правдата е нам защита,

левът ни е вожд!

И по цяла околия

глас екна съгрян:

"Да живее България,

смърт на злий тиран!"

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.