Исландска мадона
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Артюр Рембо
Пред тебе, Исландска мадоно,
в праха нека ничком лежа! —
Тъй светъл е тук небосклона,
тъй светло е в мойта душа! —
Недей ми отрива сълзите,
за пръв път, душа на душите,
небето аз в тебе видях!
Когато пияният кораб
потъна край остра скала,
ти чайката бе от простора,
що взе ме на своите крила!
На твойто исландско крайбрежие
спасен бе най-жалкия раб,
все пленник на дяволски мрежи,
уви! все нищожен и сляп! —
Разбит от съдба неизвестна,
заклет, неразкаян пират,
предвкусвах в плътта ти небесна
блаженство на сън непознат! —
Но твоята песен люлейна
сърцето ми кротко превзе,
сълза във окото ми грейна
и пламна пред твоите нозе!
На жажда медът се лепеше
по устни — порочен вертеп, —
но Аве Мария мълвеше,
родена, душата към теб!
Прошепна ти, толкоз велика,
че аз се в прашинка смалих:
„Чист извор в окото ти блика!
Не ти — аз самата сгреших!“
Исландска мадоно, кажи ми,
в кой бисер безценен живя? —
Аз, магът на мрачна Алхимия,
слепец съм, прогледнал едва!
Недей ми отрива сълзите,
по-светла те гледам през тях,
за пръв път, душа на душите,
небето аз в тебе видях!
Пред тебе, Исландска мадоно,
в праха нека ничком лежа! —
Тъй светъл е тук небосклона,
тъй светло е в мойта душа!
Дай капка по капка да пия
сълзите ти, вечна сестра,
и с шепота „Аве Мария“
пред теб като свещ да горя!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |