Пир на призраците
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Алфред де Мюсе
О, дни на красота и вяра,
кога ликът ви побледня,
часът на горест ли удари,
или животът притъмня?
Едно сърце ли в повик звънна
и в свойто ехо се разби,
една душа ли в жал затъна,
за да възкръсне, може би!
Къде са пеещите думи,
нали ще се пирува днес,
къде е младото безумие
в шума на пролетния лес?
Трапезата ми ли е бедна
или нектарът — прекипял,
смъртта ли между вас приседна,
с очи на вечната печал!
О, участ горка на поета,
в предсмъртна треска да гориш,
и с хор от призраци в сърцето
живот за всички да твориш,
над мъртви спомени наведен,
да шепнеш някому: прости!
И гост на своя пир последен —
да бъдеш най-излишен ти!
О, призраци на жалби тежки,
разбирам ви езика ням,
и сричам с трепетни болежки,
молитви, що единствен знам!
Макар у вас — о, зная колко! —
да буди ужас моят зов,
пирувайте със свойта болка
в сърцата, жадни за любов!
А сам, изправен като сянка,
ще кърша влюбени ръце,
дочул из някоя шарманка
гласа на своето сърце!
Захласнат, сълзи ще пороня,
не съм аз ни герой, ни бард,
а паж на мъртвата мадона,
изгубил своя трон Стюарт!
Когато в час, велик и жалък
смъртта ме бързо понесе,
задръжте като вечен за`лог
сърцето живо на Мюсе!
На всеки земен пир, където
смъртта неканена седи,
запейте химна на сърцето,
по-жив от вечните звезди!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |