Пътят на героя

Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Пантеон“

Година: 1934

Съдържание:

Последната песен на Джакомо Леопарди

Отмина ти в небесни одеяния
към кулите на вечни светлини,
а гибелта, с безчислени кервани,
нахлу при нас и всичко заплени.
Кой помни тук победните литаври
и твоя меч, в закрила възсиял,
днес кръв струят божествените лаври,
които бе на нищите раздал!

Виж, немощност на твоя трон царува,
под сълзите на всички знамена,
а глутница от парии пирува
над мършата на царствена страна!
Ще може ли в сърцата пак да лумне
жаравата на бранния копнеж,
и устремът на пориви безумни
да съживи провлачената леш!

Къде си ти, божествен бронз, прободен
от завистта на демон упорит,
кой знае днес какво е дух свободен,
що приживе минава в своя мит!
Един героят иска да изчезне
зад ръста смел на своята любов,
и на смъртта из хилядите бездни
да броди сам, за връщане готов!

Щом видиш ти, че рухваме в умори,
и няма кой сърца да ободри,
от оня праг, отдето Бог говори,
завета си гръмовно повтори!
Ще дойде край на всяко малолетство,
и твоя род ще дигне стан слънчат,
и с твоя меч, като последно средство,
ще поздрави злокобен звездопад.

И с всички праведници аз ще тичам,
най-малко десет пъти да умра,
и в зо`ва — братя, колко ви обичам! —
как трябва да се мре ще разбера!
И тъй далеч от времената срамни,
ний мечове победни ще държим,
и с волята всевишна ще възпламне
у всеки роб мощта на херувим!

Щастливците, които паднем в боя,
под песента на всичките звезди,
ще бързаме низ пътя на героя
към сянките на славни прадеди!
А вятърът от бранните полета,
ликувал кървав с нашите души,
ще донесе синовните завети,
плача на майките ще утеши!

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.