Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Пантеон

Година: 1934


Съдържание:
В памет на Хайнрих Хайне

Спокойно спи, певецо бледен,
далек от родната страна,
какъв е твоят сън последен,
там никой още не узна!
Витае той, самин в изгнание,
из някой чужд, далечен лес,
че твойта приказна Германия
мечта остана и до днес.

А твойта приказност лазурна
един ли скитник подслони,
не е ли съвестта ти бурна
причастие и в наши дни!
Отдавна в твоя сън удари
часът на друг световен ред,
където истините стари
намират своя нов ответ!

Със свободата ли говори
сънят ти в старите гори,
или в божествена отмора
нов път за робите откри!
Коя тайнствена кабала
любов и братство прорица,
каква надежда възсияла
събужда мъртвите сърца!

Когато някъде на север
отпадат вечерни тъми,
ти слушаш в своите напеви
как Ре`ин призрачно шуми,
а негде глухо под земята
отекват мъртви гласове:
шуми, шуми, легендо свята,
съдба на толкоз векове!

В ответ низ Ре`ин сякаш блика
вода от древния Йордан
и спомня жъртвата велика
на Бог, от своя род осмян!
И шъпне твоят сън последен,
с любов грядуща озарен:
Спокойно спи, певецо бледен,
аз верно бдя над твоя Рейн!

А пламнат ли и в Сена нощем
звезди от твоя роден край,
до бранен меч, над скъпи мощи,
запява твойта Лорелай!
И твойта обич златокоса
полага лаври, свеж венец,
над кръста земен, що е носил
на Ре`ин вечният певец!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.