Последният прометеид
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Михаил Юревич Лермонтов
Кавказ, Кавказ, другар небесен,
и тая нощ безсънен бдиш,
и тихо, в прежни дни унесен,
молитва горестна мълвиш,
и тежък спомен те разяжда
за оня редък, звезден миг,
когато геният се ражда
с лика на бъдещ мъченик!
Над твойте снежни океани,
над Ка`збек, стръмен и мъглив,
духът на вечното изгнание
витае горд и мълчалив.
Съдбата ли го тук затвори,
или небето прокълна,
с земята нищо не говори,
и от звездите — ни с една.
В какъв ли спомен неспокоен,
в какъв ли сън незабравим,
сам Прометей, вековен воин,
възпира своя син любим:
„Не тръгвай с мойта бранна лира,
витязе, гибелно лъчист,
сърце, което не умира,
живее в мрачна летопис!“
Не казва ли уста смълчана,
и погледът с любов пропит,
че верен на света остана
последният Прометеид!
Той, смел потомък непокорен,
от небесата къс отпра,
и с огъня им животворен
най-тъмните сърца съгря!
От всички тайни небосклони
той махна божия печат,
и пред скръбта на милиони
доплува корабът слънчат.
Уви! Човекът малодушен
остана в самоволен плен,
и с у плах, в свойта кръв заслушан,
проклина огъня свещен!
И в оня ден, светът когато
предаде юноша-поет,
титан невидим спря земята
и взе трупа, от кръста снет.
А ти, Кавказ, другар небесен,
над скъпа памет тъжен бдиш,
и тихо, в вечността унесен,
безсмъртни стихове мълвиш!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |