Магесникът
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Илия Иванов-Черен
Живееше в страна мъглива
магесник е черни очила,
през тях той в истината жива
откриваше лъжата зла.
Пред взора остър и навъсен
безсилен беше всеки щит,
животът криеше лика си,
от своята лъжа опит.
И пред магесника в уплаха
човекът губеше устой,
през черните стъкла горяха
два въглена с небесен зной.
В скръбта той виждаше близнака
на всяка радост по света,
душите — в капища на мрака,
сърцата — в горка нищета.
И често, гонен от съмнения,
мълвеше странен чародей,
не са ли вси лъжи свещени,
с които всякой днес живей,
не е ли храм животът шумен,
сграден от майстор непознат,
не е ли еретик безумен
и всеки втори Херострат?
Ала в мига на вси надежди,
той клетва в своя блян стори,
и бунт под сключените вежди
очи небесни покори.
Той влезе на лъжата в храма,
размахал пламнали главни,
но скръцна крепкото му рамо,
любов духа му осени.
Пробил бе час на бран велика,
народи тръгваха да мрат,
където — жива, многолика —
лъжата бе самата смърт!
Той, в плен на земната мистерия,
обрече в жъртва дух и кръв,
смъртта си в песен да намери,
за братята да падне пръв!
С какъв ли танец на душата
от своя труп се е простил,
какви ли истини в лъжата
в мига предсмъртен с открил?
И досега над бранна Тракия,
щом бурна нощ надуй гърла,
из гроб безкръстен светят в мрака
очи през черни очила.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |